МА­НИ­ФЕСТ

ЗА ДИ­ГИ­ТАЛ­НА РЕ­ФОР­МА
НА ИКО­НО­МИ­ЧЕС­КА­ТА

НА­УКА

ОБЩОЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ ЗА ИНДУСТРИЯ 4.0 ЩЕ ИМА ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ВИСОК ПОТЕНЦИАЛ ЗА УСПЕХ АКО ВКЛЮЧВА ДИГИТАЛНА РЕФОРМА НА ИКОНОМИЧЕСКАТА НАУКА

22.09.2019 г.

Ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука1Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука (ДРИН) е но­во по­ня­тие, съз­да­де­но от нас, ав­то­ри­те на то­зи ма­ни­фест. Убе­де­ни сме, че без та­ка­ва ре­фор­ма об­що­ев­ро­пейс­ка­та идея за Ин­дус­т­рия 4.0 ще има зна­чи­тел­но по-ни­сък по­тен­ци­ал за успех. озна­ча­ва про­цес на съз­да­ва­не, раз­ви­тие, ши­ро­ко раз­прос­т­ра­не­ние и ма­со­во изуча­ва­не – ка­то те­о­рия и прак­ти­ка – на програм­ни­те фун­к­ци­о­нал­ни кон­с­т­рук­ции на нов клас ди­ги­тал­ни тех­но­ло­гии за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та на маши­ностроителното пред­при­я­тие. Шес­т­ме­сеч­но­то изуча­ва­не – ка­то те­о­рия и прак­ти­ка – на програм­на­та фун­к­ци­о­нал­на кон­с­т­рук­ция на то­зи нов вид соф­ту­ер ще фор­ми­ра но­во ка­чес­т­во зна­ние за управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни­те пред­при­я­тия и кор­по­ра­ции. Зна­ние мно­го по-ис­тин­но и по­лез­но за ин­дус­т­ри­ал­на­та дейс­т­ви­тел­ност от зна­ни­е­то, ко­е­то се­га се фор­ми­ра в ре­зул­тат на пет­го­диш­но изуча­ва­не на ико­но­ми­чес­ки дис­цип­ли­ни в све­тов­но най-престиж­ни уни­вер­си­те­ти.

Иде­я­та за ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука про­из­ти­ча от се­дем пре­неб­рег­ва­ни оче­вид­нос­ти и един мал­ко из­вес­тен факт.

[1] Ди­ги­тал­на Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука (ДРИН) е но­во по­ня­тие, съз­да­де­но от нас, ав­то­ри­те на то­зи ма­ни­фест. Убе­де­ни сме, че без та­ка­ва ре­фор­ма об­що­ев­ро­пейс­ка­та идея за Ин­дус­т­рия 4.0 ще има зна­чи­тел­но по-ни­сък по­тен­ци­ал за успех.

За все­ки здра­во­мис­лещ чо­век е по­ве­че от оче­вид­но, че в днеш­но вре­ме ико­но­ми­чес­ка­та на­ука е за­во­ю­ва­ла об­щес­т­ве­но призна­ние ка­то на­ука­та, ко­я­то мо­же и тряб­ва да съз­да­ва, раз­ви­ва и раз­прос­т­ра­ня­ва зна­ние за сис­тем­но раз­би­ра­не, а от­там и за сис­тем­но осъз­на­то управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на ин­дус­т­ри­ал­ния ка­пи­тал (вклю­чи­тел­но чо­веш­кия) в прост­ран­с­т­во­то и вре­ме­то на гло­бал­ния свят – в та­зи сфе­ра тя е аб­со­лю­тен мо­но­по­лист и от та­зи по­зи­ция но­си клю­чо­ва позна­ва­тел­на от­го­вор­ност за пости­га­не на дос­той­но и спра­вед­ли­во бъ­де­ще на на­ро­ди­те от съв­ре­мен­ния чо­веш­ки свят.

То­зи факт е доста­тъ­чен ка­то обоснов­ка на ис­тин­ност­та на иде­я­та, че ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се явя­ва вър­хов­но во­де­ща на­ука за по­ли­ти­чес­ко­то управ­ле­ние на бъ­де­ще­то на на­ро­ди­те в хо­да на ис­то­ри­я­та на „Ин­дус­т­рия 4.0“, на­ри­ча­на още „Вто­ра ма­шин­на епо­ха“.

То­ва, че в днеш­но вре­ме ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия се явя­ва осно­ва за съ­щес­т­ву­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на всич­ки ин­дус­т­рии, е по­ве­че от оче­вид­но.

Доста­тъч­но е да затво­рим очи и да си пред­ста­вим съв­ре­мен­ния гло­ба­лен свят без ма­ши­ни – без ма­ши­ни за би­та ка­то гот­вар­с­ки печ­ки, хла­дил­ни­ци, пе­рал­ни, кли­ма­ти­ци и дру­ги; без ма­ши­ни за тран­с­порт ка­то ав­то­мо­би­ли, вла­ко­ве, са­мо­ле­ти и дру­ги; без ма­ши­ни за сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во; без ма­ши­ни за стро­и­тел­с­т­во­то; без ма­ши­ни за тек­с­тил­на­та и хра­ни­тел­но-вку­со­ва­та про­миш­ле­ност; без ма­ши­ни за здра­ве­о­паз­ва­не­то; без смар­т­фо­ни и ком­пют­ри; без ма­ши­ни за как­во ли още не.

Ако ня­как­ва не­ве­до­ма си­ла миг­но­ве­но за­ли­чи всич­ки ма­ши­ни на съв­ре­мен­ния свят, то­ва би до­ве­ло до уни­що­жи­те­лен апо­ка­лип­сис, срав­ним с то­тал­на яд­ре­на вой­на.

Тряб­ва още да се до­ба­ви, че ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия е ме­та­ин­дус­т­рия – тя обез­пе­ча­ва ма­ши­ни не са­мо за всич­ки оста­на­ли ин­дус­т­рии, но и за са­ма­та се­бе си.

Те­зи фак­ти от­реж­дат най-ви­со­ко, вър­хов­но мяс­то на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия, сред всич­ки оста­на­ли ин­дус­т­рии.

Ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на­та ин­дус­т­рия се със­тои от мно­жес­т­во ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия, ко­и­то обез­пе­ча­ват, за всич­ки ин­дус­т­рии и за би­та, ма­ши­ни и час­ти за ма­ши­ни. Све­тов­но­то мно­жес­т­во от ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия на­по­до­бя­ва све­тов­но­то мно­жес­т­во от хо­ра. Те­зи хо­ра са най-раз­лич­ни, но все­ки един от тях е позна­ва­ем чрез зна­ни­е­то за ана­то­ми­чен и фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло. Съ­що­то е и с мно­жес­т­во­то ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия – те са най-раз­лич­ни, но вся­ко ед­но от тях е позна­ва­е­мо чрез зна­ни­е­то за мо­дел, кой­то опис­ва не­го­во­то прин­цип­но уст­ройс­т­во и на­чин на фун­к­ци­о­ни­ра­не ка­то сис­те­мен обект и су­бект.

В то­зи сми­съл, как­то зна­ни­е­то за ана­то­ми­чен и фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло се явя­ва ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на, та­ка съ­що зна­ни­е­то за уни­вер­са­лен мо­дел на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие се явя­ва ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка.

Зна­ние за уни­вер­са­лен мо­дел на ико­но­ми­ка­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие съ­щес­т­ву­ва, то е по­пу­ляр­но под име­то „двус­т­ран­но сче­то­вод­с­тво“, из­ве­де­но пре­ди по­ве­че от 500 (пет­с­то­тин) го­ди­ни от ита­ли­ан­с­кия мо­нах Лу­ка Па­чи­о­ли. То­ва зна­ние вър­ши не­за­ме­ни­ма ра­бо­та и до днес, но още през послед­ни­те де­се­ти­ле­тия на 19-ти век се ус­та­но­вя­ва, че в не­го има го­ле­ми праз­ни­ни от глед­на точ­ка управ­ле­ние на ефек­тив­ност­та на ин­дус­т­ри­ал­на­та ико­но­ми­ка (най-ве­че ефек­тив-ност­та на ин­дус­т­ри­ал­ния труд) в усло­ви­я­та на ин­дус­т­ри­ал­на ре­во­лю­ция. Прак­ти­чес­ка­та нуж­да по­раж­да три ин­же­нер­ни въл­ни за за­пъл­ва­не на ня­кои от праз­ни­ни­те.

Пър­ва­та ин­же­нер­на въл­на, в раз­ви­ти­е­то на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка, бе­ле­жи вре­ме­то на послед­но­то де­се­ти­ле­тие на 19-ти век и пър­ви­те две де­се­ти­ле­тия на 20-ти век. Със­тои се във фор­ми­ра­не, раз­ви­тие и раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за опе­ра­ци­он­но мо­де­ли­ра­не на про­це­си в пред­при­я­ти­е­то. Та­зи въл­на се свър­з­ва с име­на­та на аме­ри­кан­с­ки­те ин­же­не­ри Хен­ри Та­ун и Фре­де­рик Тей­лър.

Вто­ра­та ин­же­нер­на въл­на, в раз­ви­ти­е­то на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка, бе­ле­жи вре­ме­то на 3‑то, 4‑то и 5‑то де­се­ти­ле­тие на 20-ти век. Със­тои се във фор­ми­ра­не, раз­ви­тие и раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за управ­ле­ние на про­из­вод­с­тво­то с фо­кус „ка­чес­т­во“. Свър­з­ва се с име­на­та на аме­ри­кан­с­ки­те ин­же­не­ри Уол­тър Шу­харт, Уилям Де­минг и Джо­у­зеф Джу­ран.

Тре­та­та ин­же­нер­на въл­на бе­ле­жи вре­ме­то на 7‑мо, 8‑мо и 9‑то де­се­ти­ле­тие на 20-ти век. Със­тои се във фор­ми­ра­не, раз­ви­тие и раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за ин­тег­ри­ра­но ком­пю­тър­но мо­де­ли­ра­не на про­це­си­те „про­даж­би”, „про­из­вод­с­тво” и „достав­ки за про­из­вод­с­тво”.

То­ва зна­ние по­лу­ча­ва опре­де­ле­ние чрез по­ня­ти­я­та „MRP I” (Material Requirements Planning) и „MRP II“ (Manufacturing Resource Planning). „MRP I” озна­ча­ва зна­ние за ин­тег­ри­ра­но ком­пю­тър­но мо­де­ли­ра­не на „про­даж­би”, „про­из­вод­с­тво” и „достав­ки за про­из­вод­с­тво” без да се от­чи­та про­из­вод­с­тве­ния ка­па­ци­тет на пред­при­я­ти­е­то. „MRP II” озна­ча­ва съ­щия вид зна­ние, но при от­чи­та­не на про­из­вод­с­тве­ния ка­па­ци­тет.

На­ча­ла­та на тре­та­та ин­же­нер­на въл­на в раз­ви­ти­е­то на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка са за­ло­же­ни от два­ма ин­же­не­ри на IBM – Джо­у­зеф Ор­лиц­ки и Оли­вър Уайт.

В са­мо­то на­ча­ло на послед­но­то де­се­ти­ле­тие на 20-ти век слу­жи­те­ли на фир­ма­та „Gartner“ въ­веж­дат по­ня­ти­е­то „ERP“ (Enterprise Resource Planning), ка­то по­ня­тие за бъ­де­що раз­ви­тие на „MRP” сис­те­ми­те. Спо­ред тях, „ERP” сис­те­ми­те са но­во по­ко­ле­ние „MRP” сис­те­ми, ко­и­то до­ба­ве­но съ­дър­жат ин­тег­ри­ра­но мно­жес­т­во от спе­ци­а­ли­зи­ра­ни биз­нес при­ло­же­ния за ди­ги­тал­но мо­де­ли­ра­не на управ­ле­ни­е­то на фи­нан­си­те, чо­веш­ки­те ре­сур­си, дис­т­ри­бу­ци­я­та, про­из­вод­с­тво­то, достав­ки­те, услу­ги­те и дру­ги. „ERP” ин­с­т­ру­мен­ти­те („MRP” сис­те­ма­та и биз­нес при­ло­же­ни­я­та) би тряб­ва­ло да спо­де­лят общ ди­ги­та­лен про­цес и ба­за дан­ни.

Прикре­пя­не­то на мно­го и най-раз­лич­ни биз­нес при­ло­же­ния към кла­си­чес­ка­та „MRP” сис­те­ма се явя­ва под­ход, кой­то га­ран­ти­ра за­бе­ле­жи­тел­ни па­зар­ни успе­хи (над 500 ми­ли­ар­да до­ла­ра го­диш­но) на съв­ре­мен­ния „ERP” соф­ту­ер. Но то­зи под­ход во­ди до зна­чи­тел­но от­да­ле­ча­ва­не на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на всич­ки съв­ре­мен­ни „ERP” сис­те­ми от позна­ва­тел­ния уни­вер­са­ли­зъм, кой­то е при­същ на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на вся­ка чис­та, без при­ло­же­ния, „MRP” сис­те­ма. То­ва бло­ки­ра пъ­тя на раз­ви­ти­е­то на то­зи тип сис­те­ми ка­то не­за­ме­ни­мо сред­с­тво за пре­одо­ля­ва­не на съ­щес­т­ве­ни­те де­фек­ти на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка.

Все­ки добро­съ­вес­тен общ преглед на днес съ­щес­т­ву­ва­що­то ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка ще фор­ми­ра виж­да­не, че то­ва зна­ние се със­тои от мно­го и най-раз­лич­ни по своя по­ня­ти­ен ха­рак­тер със­тав­ни час­ти, съ­дър­жа­тел­но нес­вър­за­ни по­меж­ду си. Напри­мер:

(1) зна­ние за сче­то­вод­но мо­де­ли­ра­не, (2) зна­ние за управ­ле­ние на про­из­во­ди­тел­ност­та и ка­чес­т­во­то, (3) зна­ние за пла­ни­ра­не и кон­т­рол, (4) зна­ние за управ­ле­ние на пер­со­на­ла, (5) зна­ние за управ­ле­ние на про­мя­на­та, (6) зна­ние за управ­ле­ние на про­ек­ти, (7) зна­ние за управ­ле­ние на кри­за, (8) зна­ние за биз­нес мо­де­ли­ра­не, а съ­що и мно­го дру­ги та­ки­ва.

Оче­вид­но е, че те­зи час­ти не фор­ми­рат здрав и мо­но­ли­тен фун­да­мент на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, във вид на сис­те­мен уни­вер­са­лен мо­дел на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие, ка­къв­то фун­да­мент – във вид на сис­те­мен ана­то­ми­чен и фи­зи­о­ло­ги­чен мо­дел на чо­веш­ко­то тя­ло – е за­поч­на­ла да из­граж­да съв­ре­мен­на­та ме­ди­цин­с­ка на­ука в са­мо­то на­ча­ло на Ре­не­сан­са.

То­ва озна­ча­ва, че във вре­ме­то на ди­ги­тал­ни­те ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии, ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка все още се на­ми­ра на сред­но­ве­ков­но, схо­лас­тич­но ни­во на раз­ви­тие, в срав­не­ние с ни­во­то на раз­ви­тие на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ме­ди­ци­на.

То­зи факт е след­с­твие от на­ли­чи­е­то на два съ­щес­т­ве­ни де­фек­та, при­съ­щи на раз­прос­т­ра­ня­ва­що­то се днес ба­зис­но на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка:

Пър­ви съ­щес­т­вен де­фект:

Ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка не да­ва ця­лос­т­но и яс­но виж­да­не за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на пред­при­я­ти­е­то ка­то сис­те­мен обект. Как­то ня­ко­га сред­но­ве­ков­на­та ме­ди­цин­с­ка на­ука не е би­ла в със­то­я­ние да обяс­ни сис­тем­но ана­то­ми­я­та и фи­зи­о­ло­ги­я­та на чо­веш­ко­то тя­ло, та­ка съв­ре­мен­на­та ико­но­ми­чес­ка на­ука не е в със­то­я­ние да обяс­ни сис­тем­но „ана­то­ми­я­та” и „фи­зи­о­ло­ги­я­та” на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие.

Вто­ри съ­щес­т­вен де­фект:

Ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка не да­ва ни­как­во раз­би­ра­не за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие ка­то сис­те­мен су­бект.

Ка­за­но с дру­ги ду­ми, ико­но­ми­чес­ка­та на­ука не да­ва сис­тем­но зна­ние за същ­ност­та и сми­съ­ла на ко­лек­тив­на­та, а от­там и на ин­ди­ви­ду­ал­на­та тру­до­ва от­го­вор­ност за съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие.

Де­фек­ти­те на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка дър­жат то­ва зна­ние в със­то­я­ние на аб­со­лют­но позна­ва­тел­но без­си­лие спря­мо един съ­щес­т­вен ико­но­ми­чес­ки и по­ли­ти­чес­ки позна­ва­те­лен де­фи­цит: де­фи­ци­тът от стой­нос­т­ни на­уч­ни зна­ния за стра­те­ги­чес­ко управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на об­щес­т­ве­на­та на­уч­но-из­сле­до­ва­тел­с­ка и об­ра­зо­ва­тел­на сис­те­ма.

То­зи де­фи­цит стои в осно­ва­та на съв­куп­на­та тру­до­ва нес­по­соб­ност на ев­ро­пейс­ки­те со­ци­ал­но­на­уч­ни и по­ли­ти­чес­ки ели­ти да раз­ра­бот­ват и из­пъл­ня­ват на­ис­ти­на ефек­тив­ни стра­те­гии за пости­га­не на на­ци­о­нал­на си­гур­ност чрез раз­ра­бот­ка и из­пъл­не­ние на стра­те­гии за ду­хов­но-тру­до­во раз­ви­тие на фи­зи­чес­ки на­лич­ния тру­дов по­тен­ци­ал на сво­и­те на­ро­ди. Стра­те­гии, ко­и­то са крат­ки, раз­би­ра­е­ми и да­ват разум­ни осно­ва­ния за вя­ра и на­деж­да за дос­той­но и спра­вед­ли­во ико­но­ми­чес­ко бъ­де­ще на те­зи на­ро­ди, в бъ­де­ще­то на гло­бал­ния свят.

Съв­куп­на­та тру­до­ва нес­по­соб­ност на со­ци­ал­но­на­уч­ни­те и по­ли­ти­чес­ки ели­ти на ев­ро­пейс­кия свят на­ми­ра свое про­яв­ле­ние в срав­ни­тел­но­то раз­ви­тие на тру­до­вия по­тен­ци­ал – на САЩ и ЕС взе­ти за­ед­но, спря­мо то­зи на Ки­тай – в об­ласт­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни­те тех­но­ло­гии.

Тен­ден­ция на раз­ви­тие на тех­но­ло­гич­ни­те ели­ти на За­па­да и Ки­тай.

В по­ка­за­ния, към края на 2015-та го­ди­на, тру­дов тех­но­ло­ги­чен па­ри­тет меж­ду За­па­да и Ки­тай мо­же да има мал­ко пре­уве­ли­че­ние, но то е в пол­за на За­па­да. Ис­ти­на­та е, че Ки­тай ка­то но­си­тел на тру­дов по­тен­ци­ал в об­ласт­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни­те тех­но­ло­гии ве­че е напред.

Ако то­зи про­цес – неп­ри­я­тен за це­лия ев­ро­пейс­ки свят, но пре­ди всич­ко за За­па­да – не до­ве­де до све­тов­на вой­на през след­ва­щи­те го­ди­ни, то то­га­ва до края на 2030-та го­ди­на по­зи­ци­и­те от на­ча­ло­то на ве­ка ще бъ­дат раз­ме­не­ни.

По­ве­че от две де­се­ти­ле­тия – в съ­от­вет­с­твие с те­о­ри­я­та за „ико­но­ми­ка на зна­ни­е­то” и при­съ­ща­та ѝ идея за „де­ин­дус­т­ри­а­ли­за­ция” – ев­ро­пейс­ки­ят свят без­раз­съд­но сви­ва въз­про­из­вод­с­тво­то, ка­то ко­ли­чес­т­во и при­род­но ка­чес­т­во, на своя ма­ши­нос­т­ро­и­те­лен чо­веш­ки ка­пи­тал. В съ­що­то вре­ме, раз­гръ­ща ма­со­во про­из­вод­с­тво на вся­как­ви со­ци­ал­но­на­уч­ни про­фе­си­о­нал­ни кад­ри и пре­ди всич­ко на про­фе­си­о­нал­ни ико­но­мис­ти. А то­ва е още по-без­раз­съд­но.

По-без­раз­съд­но е, за­що­то про­фе­си­о­нал­ни ико­но­мис­ти ста­ват ед­ни от най-ка­чес­т­ве­ни­те мла­ди хо­ра на Ев­ро­па. Те­зи хо­ра след че­ти­ри, пет и по­ве­че го­ди­ни уче­не в най-престиж­ни уни­вер­си­те­ти мо­гат да пи­шат чу­дес­ни есе­та на те­ма „ико­но­ми­ка”, но ни­то един от тях не е в със­то­я­ние да да­де при­лич­но обяс­не­ние на обек­тив­но­то зна­че­ние на по­ня­ти­е­то „ико­но­ми­ка”. Още по-мал­ко мо­же да обяс­ни не­що, ко­е­то е поч­ти оче­вид­но, а имен­но уни­вер­сал­но­то сис­тем­но уст­ройс­т­во на вся­ко ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие, в ка­чес­т­во­то му на обект и су­бект.

Из­ли­за, че об­ра­зо­ва­тел­на­та сис­те­ма на ев­ро­пейс­ки­те на­ро­ди е пре­вър­на­та в ма­ши­на за ду­хов­на тру­до­ва де­фор­ма­ция на тех­ни­те най-цен­ни чо­веш­ки ре­сур­си. Зву­чи аб­сур­д­но, но е факт. Факт, кой­то го­во­ри за се­ри­о­зен проб­лем в бъ­де­ще­то на ев­ро­пейс­кия свят.

Днес па­за­рът на ди­ги­тал­ни ин­фор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гич­ни про­дук­ти пред­ла­га мно­го­об­раз­но мно­жес­т­во от най-раз­лич­ни „ERP” сис­те­ми. Сре­щу то­ва мно­жес­т­во стои, по­доб­но по ха­рак­тер, мно­жес­т­во от тех­но­пар­ко­ве, ко­и­то са съз­да­ли, а след то­ва и раз­ви­ват те­зи „ERP” сис­те­ми.

В про­це­са на съз­да­ва­не и раз­ви­тие на „ERP” сис­те­ми­те, слу­жи­те­ли­те на те­зи тех­но­пар­ко­ве фор­ми­рат за се­бе си как­то об­що, та­ка и кон­к­рет­но зна­ние за сис­тем­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на мно­жес­т­во раз­лич­ни пред­при­я­тия, част от ко­и­то са ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни.

В то­зи про­цес все­ки слу­жи­тел, кой­то има ин­те­лек­ту­ал­ни­те спо­соб­нос­ти са­мос­то­я­тел­но да фор­ми­ра та­ко­ва зна­ние, не­ми­ну­е­мо би мо­гъл да изоб­ра­зи ес­тес­т­во­то на фе­но­ме­на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие чрез след­ни­те три об­що­поз­на­ва­тел­ни про­ек­ции:

Пър­ва об­що­поз­на­ва­тел­на про­ек­ция:

Вся­ко ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие е су­бект, кой­то е еле­мент на мно­жес­т­во от су­бек­ти, ко­и­то за­ед­но – в ро­ля­та на кли­ен­ти и/​или достав­чи­ци на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни сто­ки и/​или услу­ги – из­граж­дат смис­лов фраг­мент на све­тов­на­та ма­ши­нос­т­ро­и­тел­на ин­дус­т­рия.

Вто­ра об­що­поз­на­ва­тел­на про­ек­ция:

Вся­ко ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие е сис­те­мен обект, кой­то се със­тои от мно­жес­т­во обек­ти, опре­де­ля­ни ка­то ка­пи­та­ло­ви ак­ти­ви – част от те­зи ак­ти­ви са соб­с­тве­ни, а дру­ги­те привле­че­ни.

Тре­та об­що­поз­на­ва­тел­на про­ек­ция:

Вся­ко ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие съ­щес­т­ву­ва в ка­чес­т­во­то на сис­тем­но осъ­щес­т­вя­ван обект, ка­то за­дър­жа и дви­жи (про­ме­ня) сво­и­те ка­пи­та­ло­ви ак­ти­ви, чрез един­но­то дейс­т­вие на пет тех­но­ло­гич­ни сис­те­ми:

(1) Сис­те­ма за Про­даж­би; (2) Сис­те­ма за Про­из­вод­с­тво; (3) Сис­те­ма за Достав­ки; (4) Сис­те­ма за Фи­нан­си­ра­не; (5) Сис­те­ма за Осъ­щес­т­вя­ва­не на Тех­но­ло­гич­на­та Сре­да на пред­при­я­ти­е­то.

Ако те­зи три из­во­да от ли­чен ха­рак­тер се ана­ли­зи­рат за­дъл­бо­че­но на ни­во тех­но­парк, а след то­ва се пол­з­ват в ка­чес­т­во­то на позна­ва­те­лен фун­да­мент за из­граж­да­не­то на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на един нов вид „ERP” сис­те­ми – „диино­ва­тив­ни ERP“ сис­те­ми2„Ди­и­но­ва­тив­на ERP“ сис­те­ма – но­во по­ня­тие, де­фи­ни­ра­но от ав­то­ри­те на то­зи Ма­ни­фест. Диино­ва­тив­на озна­ча­ва двой­но ино­ва­тив­на. То­ва е „ERP“ сис­те­ма, ко­я­то вед­нъж об­но­вя­ва зна­ни­е­то на потре­би­те­ля за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на пред­при­я­ти­е­то, и вто­ри път слу­жи за управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на чо­веш­кия ка­пи­тал и опре­де­ля­не на тех­но­ло­ги­чен елит – хо­ра­та, ко­и­то обез­пе­ча­ват ино­ва­тив­но раз­ви­тие на пред­при­я­ти­е­то., то то­ва би би­ло завръ­ща­не, на но­во и по-ви­со­ко ни­во, на то­зи клас ди­ги­тал­ни сис­те­ми към позна­ва­тел­ния уни­вер­са­ли­зъм, при­същ на тях­но­то ис­то­ри­чес­ко на­ча­ло. Сис­те­ми­те от то­зи вид би след­ва­ло да имат точ­но се­дем Фун­к­ци­о­нал­ни под­сис­те­ми, под­ре­де­ни и опре­де­ле­ни, как­то след­ва:

  1. Фун­к­ци­о­нал­на под­сис­те­ма „Обек­ти"
  2. Фун­к­ци­о­нал­на под­сис­те­ма „Су­бек­ти“
  3. Фун­к­ци­о­нал­на под­сис­те­ма „Осъ­щес­т­вя­ва­не на Тех­но­ло­гич­на­та Сре­да“
  4. Фун­к­ци­о­нал­на под­сис­те­ма „Про­даж­би“
  5. Фун­к­ци­о­нал­на под­сис­те­ма „Про­из­вод­с­тво“
  6. Фун­к­ци­о­нал­на под­сис­те­ма „Достав­ки"
  7. Фун­к­ци­о­нал­на под­сис­те­ма „Фи­нан­си­ра­не“

Те­зи се­дем Фун­к­ци­о­нал­ни под­сис­те­ми са са­мо пър­ва стъп­ка за из­граж­да­не­то на ра­бот­на­та кон­с­т­рук­ция на то­зи нов вид „ERP” сис­те­ми. Най-важ­но­то е те­зи „ERP” сис­те­ми да съ­дър­жат фун­к­ци­о­нал­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на длъж­нос­т­но­то раз­ви­тие на хо­ра­та, ко­и­то мо­гат да осмис­лят пред­при­я­ти­е­то ка­то сис­те­мен обект и су­бект и на та­зи осно­ва да но­сят пъл­но­цен­на от­го­вор­ност за вна­ся­не на ино­ва­тив­ни про­ме­ни в про­це­са на не­го­во­то раз­ви­тие. На­ли­чи­е­то на та­ко­ва вгра­де­но зна­ние ще пре­вър­не то­зи нов вид „ERP” сис­те­ми във въз­мож­но най-ефек­тив­но­то сред­с­тво за раз­ре­ша­ва­не на проб­ле­ма с не­га­тив­но­то раз­ви­тие на чо­веш­кия ка­пи­тал на ев­ро­пейс­кия свят. То­ва е та­ка, за­що­то ня­кол­ко ме­сеч­но­то изуча­ва­не, ка­то те­о­рия и прак­ти­ка, на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на ед­на та­ка­ва ди­ги­тал­на сис­те­ма ще фор­ми­ра зна­ние за ико­но­ми­ка­та на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие, мно­го по-ис­тин­но и по­лез­но за ин­дус­т­ри­ал­на­та ре­ал­ност от зна­ни­е­то, ко­е­то мо­же да се фор­ми­ра след 4 – 5 го­ди­ни най-усър­д­но изуча­ва­не на мик­ро­и­ко­но­ми­ка в най-престиж­ни спе­ци­а­ли­зи­ра­ни уни­вер­си­те­ти.

Нуж­но е са­мо ши­ро­ко учеб­но раз­прос­т­ра­не­ние на та­ки­ва ди­ги­тал­ни сис­те­ми.

Ес­тес­т­ве­но въз­ник­ват въп­ро­си­те:

Как­во е със­то­я­ни­е­то на мно­жес­т­во­то тех­но­пар­ко­ве, ко­и­то ра­бо­тят по съз­да­ва­не­то на про­то­тип на „диино­ва­тив­на ERP“ сис­те­ма? Има ли сред то­ва мно­жес­т­во та­ки­ва, ко­и­то са постиг­на­ли зна­чим успех в съз­да­ва­не­то на та­къв про­то­тип?

И тук се сти­га до един мал­ко из­вес­тен факт.

[2] „Ди­и­но­ва­тив­на ERP“ сис­те­ма – но­во по­ня­тие, де­фи­ни­ра­но от ав­то­ри­те на то­зи Ма­ни­фест. Диино­ва­тив­на озна­ча­ва двой­но ино­ва­тив­на. То­ва е „ERP“ сис­те­ма, ко­я­то вед­нъж об­но­вя­ва зна­ни­е­то на потре­би­те­ля за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и на­чи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на пред­при­я­ти­е­то, и вто­ри път слу­жи за управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на чо­веш­кия ка­пи­тал и опре­де­ля­не на тех­но­ло­ги­чен елит – хо­ра­та, ко­и­то обез­пе­ча­ват ино­ва­тив­но раз­ви­тие на пред­при­я­ти­е­то.

Бъл­гар­с­ки­ят тех­но­парк, постиг­нал зна­чим успех в съз­да­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на „ди­и­но­ва­тив­на ERP” сис­те­ма, е на­ре­чен от сво­и­те пър­во­ос­но­ва­те­ли „Ба­за ИДЕ­УМ”. „ИДЕ­УМ” е аб­ре­ви­а­ту­ра на из­ра­за „Ин­дус­т­ри­ал­но Ду­хов­но Еди­ня­ва­що Управ­лен­с­ко Мо­де­ли­ра­не”.

Дъл­ги го­ди­ни „Ба­за ИДЕ­УМ” съ­щес­т­ву­ва в със­то­я­ние на пуб­лич­на ано­ним­ност, но през май 2018-та го­ди­на се опо­вес­тя­ва в ин­тер­нет прост­ран­с­т­во­то чрез соб­с­твен сайт. По иро­ния на съд­ба­та, кра­ят на пуб­лич­на­та ано­ним­ност из­пре­вар­ва са­мо с ня­кол­ко ме­се­ца края на пъл­но­цен­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на „Ба­за ИДЕ­УМ” – през ля­то­то на 2018-та го­ди­на тя пре­ус­та­но­вя­ва сво­я­та дей­ност за не­оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме. Сай­тът про­дъл­жа­ва да стои в ин­тер­нет ка­то „въз­по­ме­на­те­лен па­мет­ник” за за­бе­ле­жи­тел­ни­те пости­же­ния на „Ба­за ИДЕ­УМ”, а съ­що и ка­то „пред­смър­т­но посла­ние” до всич­ки хо­ра и ор­га­ни­за­ции, спо­соб­ни да осмис­лят огром­ния со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки по­тен­ци­ал на ди­ги­тал­на­та тех­но­ло­гия, опре­де­ле­на от нас (ав­то­ри­те на то­зи Ма­ни­фест) „диино­ва­тив­на ERP сис­те­ма“.

Но как един не­фор­ма­лен бъл­гар­с­ки тех­но­парк е успял са­мос­то­я­тел­но да съз­да­де про­то­тип на ди­ги­тал­на тех­но­ло­гия, ко­я­то мо­же да бъ­де ключ за раз­ре­ша­ва­не на жиз­не­но ва­жен со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки проб­лем на ев­ро­пейс­кия свят?

От­го­во­рът на то­зи въп­рос мо­же да бъ­де от­крит в 20-го­диш­на­та ис­то­рия на „Ба­за ИДЕ­УМ”.

Осно­ви­те на „Ба­за ИДЕ­УМ” – в ка­чес­т­во­то ѝ на дейс­т­ви­те­лен бъл­гар­с­ки тех­но­парк за стра­те­ги­чес­ки ино­ва­ции в об­ласт­та на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка – са по­ло­же­ни в на­ча­ло­то на 1998-ма го­ди­на, ко­га­то две мал­ки бъл­гар­с­ки фир­ми до­го­ва­рят сът­руд­ни­чес­т­во за раз­ра­бот­ка на уни­ка­лен IT про­дукт за мо­де­ли­ра­не на ин­дус­т­ри­ал­ни пред­при­я­тия и сис­те­ми.

Ед­на­та от фир­ми­те про­из­ли­за от шко­ла за програ­ми­ра­не, ко­я­то в сре­да­та на 90-те го­ди­ни е ед­на от най-успеш­ни­те в Бъл­га­рия. Във фир­ма­та ра­бо­тят три­ма ме­да­лис­ти от све­тов­ни олим­пи­а­ди по ком­пю­тър­на ин­фор­ма­ти­ка. Те, за­ед­но с още че­ти­ри­ма свои ко­ле­ги, из­пъл­ня­ват по­ръч­ки за заст­ра­хо­ва­те­лен, тър­гов­с­ки и бан­ков соф­ту­ер.

Дру­га­та фир­ма е по-осо­бе­на. Тя спло­тя­ва идей­но два­ма ма­те­ма­ти­ци и два­ма ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни ин­же­не­ри с не­о­би­чай­ни за те­зи сре­ди ин­те­ре­си и спо­соб­нос­ти за из­след­ва­не на прак­ти­чес­ка­та ефек­тив­ност на на­уч­но­то зна­ние за управ­ле­ние на ико­но­ми­ка­та на пред­при­я­ти­е­то. Те яс­но съз­на­ват два­та съ­щес­т­ве­ни де­фек­та на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ин­дус­т­ри­ал­на­та ико­но­ми­ка и из­по­вя­дат идея за съз­да­ва­не на IT про­дукт, кой­то да бъ­де но­си­тел на но­во ка­чес­т­во та­ко­ва зна­ние – зна­ние, ко­е­то обяс­ня­ва, до­пъл­ва и съ­дър­жа­тел­но за­мес­т­ва те­ку­що­то на­уч­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни­те пред­при­я­тия, раз­глеж­да­ни ка­то основ­ни гра­див­ни еле­мен­ти на вся­ка раз­ви­та на­ци­о­нал­на ико­но­ми­ка.

Та­зи идея е при­ета с ен­ту­си­а­зъм от всич­ки програ­мис­ти и по­раж­да ре­ше­ние за обе­ди­не­ние на дей­ност­та на две­те фир­ми. Иде­я­та за та­къв IT про­дукт се превръ­ща в об­ща стра­те­ги­чес­ка цел и та­зи цел предопре­де­ля същ­ност­та на 20-го­диш­на­та ис­то­рия на дей­ност­та на „Ба­за ИДЕ­УМ”.

В преслед­ва­не­то на та­зи цел, пър­ви­те 14 го­ди­ни от съ­щес­т­ву­ва­не­то на тех­но­пар­ка пре­ми­на­ват през три ста­дия на позна­ва­тел­но раз­ви­тие.

Пър­ви­ят ста­дий об­хва­ща вре­ме­то от на­ча­ло­то на 1998-ма до края на 2001-ва го­ди­на.

През то­ва вре­ме „Ба­за ИДЕ­УМ” съз­да­ва позна­ва­тел­на плат­фор­ма за раз­би­ра­не и осмис­ля­не на вся­ко ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но пред­при­я­тие ка­то сис­те­мен обект. На ней­на осно­ва раз­ра­бот­ва и въ­веж­да в ек­с­пло­а­та­ция пър­ва­та вер­сия на IT про­дукт за мо­де­ли­ра­не на пред­при­я­ти­е­то ка­то сис­те­мен обект. Та­зи пър­ва позна­ва­тел­на плат­фор­ма по­лу­ча­ва име­то: „Ин­дус­т­ри­а­лен кръст”.

Вто­ри­ят ста­дий об­хва­ща още че­ти­ри го­ди­ни – от на­ча­ло­то на 2002-ра до края на 2005-та го­ди­на.

През те­зи го­ди­ни, „Ба­за ИДЕ­УМ” съз­да­ва вто­ра позна­ва­тел­на плат­фор­ма за пред­при­я­ти­е­то – плат­фор­ма за сми­съ­ла, същ­ност­та и йе­рар­хи­я­та на зна­ни­я­та, не­об­хо­ди­ми за съ­щес­т­ву­ва­не­то на пред­при­я­ти­е­то в не­го­во­то ка­чес­т­во на сис­те­мен су­бект. На ней­на осно­ва се раз­ра­бот­ва и въ­веж­да в на­уч­но-из­сле­до­ва­тел­с­ка ек­с­пло­а­та­ция вто­ра вер­сия на IT про­дукт за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие ка­то сис­те­мен обект и су­бект. Та­зи вто­ра позна­ва­тел­на плат­фор­ма по­лу­ча­ва име­то: „Дър­во на ин­дус­т­ри­ал­ни­те позна­ния”.

Тре­ти­ят ста­дий об­хва­ща след­ва­щи­те шест го­ди­ни – от на­ча­ло­то на 2006-та до края на 2011-та го­ди­на.

По вре­ме на тре­тия ста­дий, „Ба­за ИДЕ­УМ” съз­да­ва тре­та позна­ва­тел­на плат­фор­ма. Та­зи плат­фор­ма до­пъл­ва и за­дъл­бо­ча­ва раз­би­ра­не­то на пред­при­я­ти­е­то ка­то сис­те­мен су­бект. На ней­на осно­ва се раз­ра­бот­ва и въ­веж­да в на­уч­но-из­сле­до­ва­тел­с­ка ек­с­пло­а­та­ция тре­та вер­сия на IT про­дукт за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на пред­при­я­ти­е­то ка­то сис­те­мен обект, но­си­тел на сис­тем­но осъ­щес­т­вя­ва­на су­бек­т­ност. Та­зи тре­та позна­ва­тел­на плат­фор­ма по­лу­ча­ва име­то: „Сис­те­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на су­бек­т­ност­та”.

През всич­ки те­зи че­ти­ри­на­де­сет го­ди­ни, „Ба­за ИДЕ­УМ” неп­рес­тан­но про­веж­да се­ри­оз­ни про­уч­ва­ния в об­лас­ти­те на ака­де­мич­ни­те сре­ди, на управ­лен­с­ко­то кон­сул­ти­ра­не и на биз­нес соф­ту­е­ра, са­мо за да ус­та­но­ви, че два­та съ­щес­т­ве­ни де­фек­та не са на­ме­ри­ли ре­ше­ние. Те­зи про­уч­ва­ния по­каз­ват съ­що, че вто­ра­та вер­сия на съз­да­ва­ния от „Ба­за ИДЕ­УМ” IT про­дукт се явя­ва не­за­ме­ни­мо сред­с­тво за от­стра­ня­ва­не на пър­вия съ­щес­т­вен де­фект, а чрез тре­та­та вер­сия, се ре­ша­ва и вто­ри­ят съ­щес­т­вен де­фект на ба­зис­но­то на­уч­но зна­ние за ико­но­ми­ка.

В та­зи тре­та вер­сия, все­ки би мо­гъл да ви­ди вгра­де­но зна­ние за из­гот­вя­не на яс­ни и точ­ни длъж­нос­т­ни ха­рак­те­рис­ти­ки. Но ня­ма как да се ви­ди да­ли то­зи IT про­дукт се явя­ва но­си­тел на ефек­тив­но прак­ти­чес­ко зна­ние за съз­да­ва­не и раз­ви­тие на ино­ва­ти­вен тех­но­ло­ги­чен елит – за то­ва са нуж­ни труд­но пости­жи­ми ек­с­пе­ри­мен­тал­ни из­след­ва­ния.

Съз­да­ва­не­то на не­об­хо­ди­ми­те усло­вия, а след то­ва и про­веж­да­не­то на ек­с­пе­ри­мен­тал­ни­те из­след­ва­ния на тре­та­та вер­сия на IT про­дук­та на „Ба­за ИДЕ­УМ”, в ка­чес­т­во­то му на но­си­тел на зна­ние за съз­да­ва­не и раз­ви­тие на ино­ва­ти­вен тех­но­ло­ги­чен елит, са най-важ­на­та част от дей­ност­та на „Ба­за ИДЕ­УМ” през след­ва­щи­те шест го­ди­ни.

Не­об­хо­ди­ми­те усло­вия за ек­с­пе­ри­мен­тал­но из­след­ва­не на IT про­дук­та на „Ба­за ИДЕ­УМ” ка­то но­си­тел на зна­ние за съз­да­ва­не и раз­ви­тие на ино­ва­ти­вен тех­но­ло­ги­чен елит – елит, кой­то мо­же осъз­на­то и с раз­би­ра­не да съз­да­ва и раз­ви­ва ви­со­ко­тех­но­ло­гич­ни ин­дус­т­ри­ал­ни сис­те­ми – са съз­да­де­ни в края на 2013-та го­ди­на. Са­мо­то из­след­ва­не е про­ве­де­но във вре­ме­то от на­ча­ло­то на 2014-та до есен­та на 2015-та го­ди­на. Ре­зул­та­ти­те от не­го сил­но над­ми­на­ват очак­ва­ни­я­та.

Ре­зул­та­ти­те от то­ва послед­но из­след­ва­не, пред­став­ля­ва­що кул­ми­на­ция на ек­с­пе­ри­мен­тал­на­та дей­ност на „Ба­за ИДЕ­УМ”, вед­но с ре­зул­та­ти­те от всич­ки пред­шес­т­ва­щи ек­с­пе­ри­мен­тал­ни из­след­ва­ния, во­дят до до­каз­ва­не на осно­во­по­ла­га­ща­та те­за на „Ба­за ИДЕ­УМ”, а имен­но, че мо­гат да бъ­дат съз­да­ва­ни IT про­дук­ти, но­си­те­ли на без­де­фек­т­но, но­во ка­чес­т­во, ба­зис­но зна­ние за управ­лен­с­ко мо­де­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та на пред­при­я­ти­е­то. То­ва до­ка­за­тел­с­т­во из­чер­п­ва из­на­чал­но за­ло­же­ния сми­съл на съ­щес­т­ву­ва­не на „Ба­за ИДЕ­УМ” и по­раж­да най-раз­лич­ни кон­цеп­ции за ней­но­то по-на­та­тъш­но раз­ви­тие – от­там за­поч­ва и на­ча­ло­то на края на бъл­гар­с­кия тех­но­парк, на­ре­чен от съз­да­те­ли­те си „Ба­за ИДЕ­УМ”.

По ед­на или дру­га при­чи­на, то­зи уни­ка­лен бъл­гар­с­ки тех­но­парк, ра­бо­тил дъл­ги го­ди­ни ти­хо и скром­но, но ед­нов­ре­мен­но с то­ва из­клю­чи­тел­но упо­ри­то, напрег­на­то и сис­тем­но, пре­ми­на­ва в не­би­ти­е­то в сре­да­та на 2018-та при пъл­на пуб­лич­на ано­ним­ност. Но не­го­во­то съ­щес­т­ву­ва­не не е би­ло напраз­но. Той оста­вя на бъл­гар­с­кия на­род, а чрез не­го и на всич­ки ев­ро­пейс­ки на­ро­ди, ед­но без­цен­но наслед­с­тво във вид на ин­же­нер­но зна­ние за съз­да­ва­не и раз­ви­тие на „диино­ва­тив­ни ERP” сис­те­ми, в ка­чес­т­во­то на клю­чов ин­с­т­ру­мент за раз­ре­ша­ва­не на проб­ле­ма, свър­зан с не­га­тив­но­то раз­ви­тие на чо­веш­кия ка­пи­тал на ев­ро­пейс­кия свят.

Наслед­с­тво­то, оста­ве­но от „Ба­за ИДЕ­УМ”, поста­вя пред бъл­гар­с­ки­те и ев­ро­пейс­ки ели­ти – ме­дий­ни, на­уч­ни, по­ли­ти­чес­ки и сто­пан­с­ки – един ва­жен въп­рос:

Стру­ва ли си то­зи бъл­гар­с­ки тех­но­парк да бъ­де съ­жи­вен ка­то во­де­що на­уч­но-из­сле­до­ва­тел­с­ко зве­но на ор­га­ни­за­ци­он­на сис­те­ма за ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука – ре­фор­ма, ко­я­то ще по­ка­чи зна­чи­тел­но по­тен­ци­а­ла за успех, от глед­на точ­ка чо­веш­ки ка­пи­тал, на об­що­ев­ро­пейс­ка­та идея за Ин­дус­т­рия 4.03Об­що­ев­ро­пейс­ка­та идея за из­граж­да­не на „Ин­дус­т­рия 4.0“ про­из­ти­ча от из­да­де­на в сре­да­та на 2‑рото де­се­ти­ле­тие на 21-ви век кни­га под загла­вие „Чет­вър­та­та ин­дус­т­ри­ал­на ре­во­лю­ция“. Ав­тор на кни­га­та е нем­с­ки­ят ма­ши­нен ин­же­нер Кла­ус Шваб, осно­ва­тел и пред­се­да­тел на Све­тов­ния Ико­но­ми­чес­ки Фо­рум със се­да­ли­ще Швей­ца­рия?

[3] Об­що­ев­ро­пейс­ка­та идея за из­граж­да­не на „Ин­дус­т­рия 4.0“ про­из­ти­ча от из­да­де­на в сре­да­та на 2‑рото де­се­ти­ле­тие на 21-ви век кни­га под загла­вие „Чет­вър­та­та ин­дус­т­ри­ал­на ре­во­лю­ция“. Ав­тор на кни­га­та е нем­с­ки­ят ма­ши­нен ин­же­нер Кла­ус Шваб, осно­ва­тел и пред­се­да­тел на Све­тов­ния Ико­но­ми­чес­ки Фо­рум със се­да­ли­ще Швей­ца­рия.

Из­граж­да­не­то на Ин­дус­т­рия 4.0, опре­де­ля­на ка­то „вто­ра ма­шин­на епо­ха”, не­об­хо­ди­мо изис­к­ва от про­фе­си­о­нал­но­то на­уч­но зна­ние за ин­дус­т­ри­ал­на ико­но­ми­ка да мо­же да обез­пе­чи про­це­са на фор­ми­ра­не на но­во ка­чес­т­во чо­веш­ки ка­пи­тал. Чо­веш­ки ка­пи­тал, кой­то да бъ­де но­си­тел на зна­ние за уни­вер­са­лен мо­дел на ма­ши­нос­т­ро­и­тел­ни­те пред­при­я­тия, раз­глеж­да­ни ка­то сис­тем­ни обек­ти и су­бек­ти на об­що­ев­ро­пейс­ко­то сто­пан­с­т­во.

От то­зи чо­веш­ки ка­пи­тал за­ви­си успе­хът на иде­о­ло­ги­я­та за Ин­дус­т­рия 4.0.

И тук въз­ник­ва проб­лем.

Проб­ле­мът се със­тои в то­ва, че съв­ре­мен­но­то про­фе­си­о­нал­но на­уч­но зна­ние за ин­дус­т­ри­ал­на ико­но­ми­ка, от по­зи­ци­я­та на сво­е­то сред­но­ве­ков­но ду­хов­но ни­во на раз­ви­тие, не би мог­ло да бъ­де по­лез­но за фор­ми­ра­не на но­во ка­чес­т­во чо­веш­ки ка­пи­тал, кой­то е дейс­т­ви­тел­но не­об­хо­дим за из­граж­да­не­то на Ин­дус­т­рия 4.0. Без та­къв ка­пи­тал, в чис­то прак­ти­чес­ки план, иде­я­та за та­ка­ва ин­дус­т­рия има зна­чи­тел­но по-ни­сък по­тен­ци­ал за успех.

Спо­ред нас (ав­то­ри­те на то­зи Ма­ни­фест), то­зи проб­лем има ед­но един­с­т­ве­но ефек­тив­но ре­ше­ние и то се със­тои в спеш­но съз­да­ва­не и раз­гръ­ща­не на об­що­ев­ро­пейс­ка ор­га­ни­за­ци­он­на струк­ту­ра за ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. Струк­ту­ра стъ­пи­ла на осно­ва­та на две ра­бот­ни зве­на:

(1) Во­де­що на­уч­но­из­сле­до­ва­тел­с­ко зве­но и (2) Ор­га­ни­зи­ра­що зве­но.

Во­де­що на­уч­но­из­сле­до­ва­тел­с­ко ра­бот­но зве­но след­ва да бъ­де тех­но­парк, постиг­нал най-зна­чим успех в съз­да­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на ин­же­нер­но зна­ние за „диино­ва­тив­на ERP” сис­те­ма – зна­ние, ко­е­то има три със­тав­ни час­ти: (а) те­о­рия, (6) тер­ми­но­ло­гия и (в) про­то­тип­на тех­но­ло­гия.

На­ши час­т­ни про­уч­ва­ния по­каз­ват, че в САЩ и Гер­ма­ния съ­що се ра­бо­ти по съз­да­ва­не на нов вид „ERP” сис­те­ма – в САЩ под име­то „ECAM DS”, а в Гер­ма­ния под име­то „New ERP”. Към мо­мен­та ня­ма­ме ак­ту­ал­на ин­фор­ма­ция за успе­ха на тех­ни­те тех­но­пар­ко­ве в съз­да­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на ин­же­нер­но зна­ние за „диино­ва­тив­на ERP” сис­те­ма, но до­ри да ня­мат зна­чим успех, успе­хът на Бъл­га­рия (в ли­це­то на „Ба­за ИДЕ­УМ”) е доста­тъч­но по­ка­за­те­лен, че та­ко­ва зна­ние мо­же да бъ­де съз­да­де­но и след то­ва раз­ви­ва­но. Още по­ве­че, че „Ба­за ИДЕ­УМ” мо­же да бъ­де въз­ро­де­на, при съ­от­вет­на загри­же­ност, от стра­на на пред­ста­ви­те­ли­те на бъл­гар­с­кия и об­що­ев­ро­пейс­кия елит. Но та­ка­ва загри­же­ност ня­ма как да се по­яви от ни­що­то. Нуж­но е ор­га­ни­зи­ра­що ра­бот­но зве­но, ко­е­то чрез сво­я­та дей­ност да фо­ку­си­ра трай­но вни­ма­ни­е­то на то­зи елит вър­ху об­щес­т­ве­на­та не­об­хо­ди­мост и въз­мож­ност за по­ви­ша­ва­не на ка­пи­та­ло­ва­та на­деж­д­ност на про­це­са по из­граж­да­не на Ин­дус­т­рия 4.0, от глед­на точ­ка чо­веш­ки ка­пи­тал, въз осно­ва на осъ­щес­т­вя­ва­не на ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука.

Ор­га­ни­зи­ра­що ра­бот­но зве­но ве­че съ­щес­т­ву­ва. То е във фор­ма­та на фон­да­ция, съз­да­де­на под име­то „Ин­фор­ма­ци­он­ни­те Тех­но­ло­гии и Бъ­де­ще­то на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука”, в сък­ра­ще­ние „ИТ­БИН”. Та­зи фон­да­ция е из­ця­ло посве­те­на на ка­у­за­та за ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. Пър­ва и най-важ­на ней­на стъп­ка е ор­га­ни­зи­ра­не­то на меж­ду­на­ро­ден дис­ку­си­о­нен фо­рум, на те­ма „Ин­дус­т­рия 4.0 и Ди­ги­тал­на­та Ре­фор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та На­ука”.

Ор­га­ни­зи­ра­не­то на та­къв фо­рум не би мог­ло да се осъ­щес­т­ви без учас­тие от стра­на на ели­ти­те: ме­дий­ни, на­уч­ни, по­ли­ти­чес­ки и сто­пан­с­ки. А фо­ру­мът е са­мо пър­ва стъп­ка по пъ­тя за осъ­щес­т­вя­ва­не на ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. При след­ва­щи­те стъп­ки по то­зи път, нуж­да­та от под­кре­па и учас­тие от стра­на на ели­ти­те ще бъ­де още по-го­ля­ма.

То­зи Ма­ни­фест е об­ръ­ще­ние към ели­ти­те. Пи­сан е с вя­ра­та, че сред об­що­ев­ро­пейс­ки­те ели­ти, вклю­чи­тел­но бъл­гар­с­ки­те, има не­ма­лък брой, доста­тъч­но от­го­вор­ни за бъ­де­ще­то на сво­и­те на­ро­ди, лич­нос­ти, ко­и­то имат ду­хо­вен по­тен­ци­ал да осмис­лят, а след то­ва да ока­жат и пъл­но­цен­на под­кре­па за ре­а­ли­зи­ра­не­то на ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. Ре­фор­ма, ко­я­то да уве­ли­чи шан­са на ев­ро­пейс­ки­те на­ро­ди за дос­той­но тех­но­ло­гич­но бъ­де­ще в тех­но­ло­гич­но­то бъ­де­ще на гло­бал­ния свят.

Сте­фан Три­фо­нов Сте­фа­нов

Ге­ор­ги Ва­си­лев Ве­лев

То­зи Ма­ни­фест е ав­тор­с­ко де­ло на Сте­фан Три­фо­нов Сте­фа­нов и Ге­ор­ги Ва­си­лев Ве­лев. Той се явя­ва из­раз на лич­но убеж­де­ние, че
без осъ­щес­т­вя­ва­не на „Ди­ги­тал­на ре­фор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука“, на­ро­ди­те на ев­ро­пейс­кия свят ня­мат шан­со­ве за дос­той­но тех­но­ло­гич­но бъ­де­ще не­за­ви­си­мо от ра­ци­о­нал­ни­те осно­ва­ния на об­що­ев­ро­пейс­ки­те идеи за „ико­но­ми­ка на зна­ни­е­то“, а след то­ва и за „чет­вър­та ин­дус­т­ри­ал­на ре­во­лю­ция“.

При раз­ра­бот­ка­та на Ма­ни­фес­та са пол­з­ва­ни пис­ме­ни ма­те­ри­а­ли, де­ло на Спас Спа­сов и Мом­чил Де­нев, а съ­що и от сай­та на „Ба­за ИДЕ­УМ” с ад­рес: ideum.injkub.org

В раз­ра­бот­ка­та на Ма­ни­фес­та учас­тие взе­ха Мар­ти­на Ди­мит­ро­ва и Три­фон Сте­фа­нов.