Фондация „Информационни технологии и бъдещето на икономическата наука“ проведе първата си конференция на тема „Индустрия 4.0 и Дигиталната реформа на икономическата наука“.
Онлайн събитието бе открито от Георги Велев основател на фондацията и нейния председател Стефан Стефанов. Двамата са автори на „Манифест за дигиталната реформа на икономическата наука“, който се явява израз на лично убеждение, че без осъществяването на тази реформа, европейските народи нямат шансове за светло технологично бъдеще и достойна роля в четвърта индустриална революция.
„Осъществяването на каузата определена като дигитална реформа на икономическата наука би дала шанс не само на моите деца, но и на всички останали. Въпреки старанието ни като родители да възпитаваме правилно, децата живеят и растат в един несигурен свят, свят който вместо да дава за идните поколения взима от тях — заяви Велев, след което обясни какво трябва да имаме предвид под „дигитална реформа на икономическата наука: процес на създаване, развитие, широко разпространение и масово изучаване – като теория и практика – на програмните функционални конструкции на нов клас дигитални технологии за управленско моделиране на икономиката на машиностроителното предприятие…“
Георги Велев поясни, че шестмесечното изучаване – като теория и практика – на програмната функционална конструкция на този нов вид софтуер ще формира ново качество знание за управлението на икономиката на машиностроителните предприятия и корпорации. „Знание много по-истинно и полезно за индустриалната действителност от знанието, което сега се формира в резултат на петгодишно изучаване на икономически дисциплини в световно най-престижни университети“, допълни още той.
По време на конференцията бяха представени шест пренебрегвани очевидности, от които всъщност произлиза идеята за „дигитална реформа на икономическата наука“.
Първа пренебрегвана очевидност: Икономическата наука се явява върховно водеща наука за политическото управление на бъдещето на народите в хода на историята на „Индустрия 4.0“, наричана още „Втора машинна епоха“.
Според авторите на манифеста, за всеки здравомислещ човек е повече от очевидно, че в днешно време икономическата наука е завоювала обществено признание, защото създава, развива и разпространява знание за системно разбиране, а оттам — и за системно осъзнато управление на развитието на индустриалния капитал (включително човешкия). В ерата на глобализма икономическата наука е абсолютен монополист и от тази позиция носи ключова отговорност за бъдещето на човешката цивилизация.
Втора пренебрегвана очевидност: Машиностроителната индустрия се явява върховно водеща за развитието на всички останали индустрии.
Ако някаква неведома сила заличи всички машини на съвременния свят, това би довело до унищожителен апокалипсис, сравним с тотална ядрена война. Освен това те отбелязват, че машиностроителната индустрия е мета индустрия – тя обезпечава машини не само за всички останали индустрии, но и за самата себе си.
Трета пренебрегвана очевидност: Научното знание за универсален модел на машиностроителното предприятие се явява най-същественото знание, задача на икономическата наука, и това го определя като базисно научно знание за икономика.
Машиностроителната индустрия се състои от множество машиностроителни предприятия, които обезпечават, за всички индустрии и за бита, машини и части за машини. Световното множество от машиностроителни предприятия наподобява световното множество от хора. Тези хора са най-различни, но всеки един от тях е познаваем чрез знанието за анатомичен и физиологичен модел на човешкото тяло. Същото е и с множеството машиностроителни предприятия – те са най-различни, но всяко едно от тях е познаваемо чрез знанието за модел, който описва неговото принципно устройство и начин на функциониране като системен обект и субект.
Четвърта пренебрегвана очевидност: В историята на базисното научно знание за икономика ясно се виждат три инженерни вълни на негово развитие – източник на тези вълни е САЩ.
Първата инженерна вълна, в развитието на базисното научно знание за икономика, бележи времето на последното десетилетие на 19-ти век и първите две десетилетия на 20-ти век. Състои се във формиране, развитие и разпространение на знание за операционно моделиране на процеси в предприятието. Тази вълна се свързва с имената на американските инженери Хенри Таун и Фредерик Тейлър.
Втората инженерна вълна, бележи времето на 3‑то, 4‑то и 5‑то десетилетие на 20-ти век и се състои във формирането и разпространение на знание за управление на производството с фокус „качество“.
Третата инженерна вълна пък е свързана се с компютърното моделиране на процесите „продажби”, „производство” и „доставки за производство”. Това знание получава определение чрез понятията MRP I — интегрирано компютърно моделиране на „продажби”, „производство” и „доставки за производство” без да се отчита производствения капацитет на предприятието и MRP II — същия вид знание, но при отчитане на производствения капацитет.
Прикрепянето на много и най-различни бизнес приложения към класическата MRP система се явява подход, който гарантира забележителни пазарни успехи (над 500 милиарда долара годишно) на съвременния „ERP” софтуер. Но този подход води до значително отдалечаване на функционалната конструкция на всички съвременни „ERP” системи от познавателния универсализъм, който е присъщ на функционалната конструкция на всяка чиста, без приложения, „MRP” система. Това блокира пътя на развитието на този тип системи като незаменимо средство за преодоляване на съществените дефекти на базисното научно знание за икономика.
Петата пренебрегвана очевидност: Базисното научно знание за икономика е все още на средновековно ниво на историческо развитие, спрямо базисното научно знание за медицина, и в този си вид то има съществени функционални дефекти.
Шеста пренебрегвана очевидност: Дефектите на базисното научно знание за икономика водят до негативно развитие на човешкия капитал на европейския свят.
Дефектите на базисното научно знание за икономика държат това знание в състояние на абсолютно познавателно безсилие спрямо един съществен икономически и политически познавателен дефицит: дефицитът от стойностни научни знания за стратегическо управление на развитието на обществената научно-изследователска и образователна система.
Този дефицит стои в основата на съвкупната трудова неспособност на европейските социални, научни и политически елити да разработват и изпълняват наистина ефективни стратегии за постигане на национална сигурност чрез разработка и изпълнение на стратегии за духовно-трудово развитие на физически наличния трудов потенциал на своите народи. Стратегии, които са кратки, разбираеми и дават разумни основания за вяра и надежда за достойно и справедливо икономическо бъдеще на тези народи, в бъдещето на глобалния свят.
Какви още промени трябва да се предприемат, във връзка с глобалното бъдеще и началото на прехода на икономическата наука от средновековно на съвременно ниво на развитие, ще разберем утре, когато от фондацията ще представят останалите пренебрегвани досега очевидности.
Линк към оригиналната статия
Източник: БанкерЪ, Автор: Елена Кирчева, журналист