Една нова проекция на идеята – България да стане Швейцария на Балканите

Може ли Бъл­га­рия да ста­не Швей­ца­рия на Бал­ка­ни­те чрез диги­тал­на рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука? Отго­вор на този въп­рос дадо­ха орга­ни­а­то­ри­те на онлайн двуд­не­вен форум от фон­да­ция „Инфор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии и бъде­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та наука“.

Дис­ку­си­он­ни­ят форум се про­ве­де под име­то „Инфор­ма­ци­он­ни­те тех­но­ло­гии и бъде­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та наука“ с пър­ва кон­фе­рен­ция на фору­ма на тема „Индус­т­рия 4.0 и Диги­тал­на­та рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука“.

„Осъз­на­ва­щи пагуб­ни­те послед­с­твия на сегаш­ния свят и най-вече фун­да­мен­тал­ния проб­лем, свър­зан с нега­тив­но­то раз­ви­тие на човеш­кия капи­тал, чле­но­ве­те на фон­да­ция „ИТБИН“ поемат пред себе си и пред всич­ки оста­на­ли наро­ди неле­ка­та отго­вор­ност и дело за съз­да­ва­не и раз­гръ­ща­не на общо­ев­ро­пейс­ка струк­ту­ра за осъ­щес­т­вя­ва­не на „Диги­тал­на рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука“ като един­с­т­ве­но въз­мож­но реше­ние. Тези буд­ни и дей­ни до един хора са уве­ре­ни в това, че дело­то им ще бъде при­чи­на за зна­чи­тел­но по-висо­кия потен­ци­ал за успех на общо­ев­ро­пейс­ка­та идея за „Индус­т­рия 4.0“, коя­то под­роб­но е раз­гле­да­на в Пър­ва­та кон­фе­рен­ция като дос­той­на соци­ал­но-ико­но­ми­чес­ка стра­те­гия за раз­ви­тие“, заяви­ха орга­ни­за­то­ри­те на събитието.

По думи­те им „Диги­тал­на Рефор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та Наука“ пред­став­ля­ва съз­да­ва­не, раз­ви­тие и широ­ко раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за уни­вер­са­лен сис­те­мен модел на маши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие. Спо­ред тях тази рефор­ма ще поста­ви нача­ло­то на пре­ход на ико­но­ми­чес­ка­та наука от сред­но­ве­ков­но (схо­лас­тич­но) на съв­ре­мен­но (инже­нер­но) ниво на раз­ви­тие, кое­то ще даде шанс на евро­пейс­ки­те наро­ди да уве­ли­чат как­то качес­т­во­то така и коли­чес­т­во­то на сво­и­те тех­но­ло­гич­ни ели­ти, пра­вей­ки тези наро­ди кон­ку­рен­ти на стра­ни­те от Източ­на Азия наче­ло с Китай, и пре­дос­та­вяй­ки въз­мож­ност­та за едно дос­той­но бъде­ще на идни­те поко­ле­ния в бъде­ще­то на гло­бал­ния свят.

По вре­ме на пър­вия ден на кон­фе­рен­ци­я­та бяха пред­ста­ве­ни шест пре­неб­рег­ва­ни оче­вид­нос­ти, от кои­то всъщ­ност про­из­ли­за иде­я­та за „диги­тал­на рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука“.

Вто­рия ден про­во­ки­ра раз­ми­съл над след­ни­те сис­тем­но под­ре­де­ни дис­ку­си­он­ни тези: „“

Сед­ма дис­ку­си­он­на теза: Проб­ле­мът с нега­тив­но­то раз­ви­тие на човеш­кия капи­тал на евро­пейс­кия свят има едно един­с­т­ве­но разум­но реше­ние: раз­ви­тие и широ­ко учеб­но раз­прос­т­ра­не­ние на „дии­но­ва­тив­ни ERP“ системи.

„Дии­но­ва­тив­ни ERP“ сис­те­ми пред­став­ля­ват нов клас „ERP“ сис­те­ми, фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на кои­то е изгра­де­на на осно­ва­та на холис­тич­но уни­вер­сал­но зна­ние за прин­цип­но­то уст­ройс­т­во и начи­на на фун­к­ци­о­ни­ра­не на маши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие в него­во­то качес­т­во на сис­те­мен обект и субект.

Шес­т­ме­сеч­но­то изуча­ва­не – като тео­рия и прак­ти­ка – на програм­на­та фун­к­ци­о­нал­на кон­с­т­рук­ция на този нов вид соф­ту­ер ще фор­ми­ра ново качес­т­во зна­ние за управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та на маши­нос­т­ро­и­тел­ни­те пред­при­я­тия и кор­по­ра­ции. Зна­ние мно­го по-истин­но и полез­но за индус­т­ри­ал­на­та дейс­т­ви­тел­ност от зна­ни­е­то кое­то сега се фор­ми­ра в резул­тат на пет­го­диш­но изуча­ва­не на ико­но­ми­чес­ки дис­цип­ли­ни в све­тов­но най-престиж­ни университети.

Осма дис­ку­си­он­на теза: В Бъл­га­рия до сре­да­та на 2018-та годи­на е същес­т­ву­вал тех­но­парк, кой­то под име­то „База ИДЕУМ“ е постиг­нал забе­ле­жи­те­лен успех в съз­да­ва­не­то на дейс­т­ви­тел­но рабо­тещ про­то­тип на „дии­но­ва­тив­на ERP“ система.

Деве­та дис­ку­си­он­на теза: Успе­хът на иде­я­та за „Индус­т­рия 4.0“ зави­си от изграж­да­не­то на ново качес­т­во човеш­ки капи­тал, кой­то да бъде носи­тел на холис­тич­но зна­ние за уни­вер­са­лен модел на маши­нос­т­ро­и­тел­ни­те пред­при­я­тия, раз­глеж­да­ни като сис­тем­ни обек­ти и субек­ти на общо­ев­ро­пейс­ко­то стопанство.

Цел­та на фон­да­ция „ИТБИН“ е да фоку­си­ра общес­т­ве­но­то вни­ма­ние вър­ху изло­же­ни­те по-горе дис­ку­си­он­ни тези с още една основ­на цел – да опо­вес­тят, че до момен­та няма друг тех­но­парк, в све­то­вен мащаб, кой­то да е постиг­нал и на 1⁄10 от това, кое­то е постиг­нал пуб­лич­но ано­ним­ни­ят „База ИДЕУМ“ осно­ви­те, на кой­то– в качес­т­во­то ѝ на дейс­т­ви­те­лен бъл­гар­с­ки тех­но­парк за стра­те­ги­чес­ки ино­ва­ции в област­та на базис­но­то науч­но зна­ние за ико­но­ми­ка – са поло­же­ни в нача­ло­то на 1998 годи­на, кога­то две мал­ки бъл­гар­с­ки фир­ми дого­ва­рят сът­руд­ни­чес­т­во за раз­ра­бот­ка на уни­ка­лен IT про­дукт за моде­ли­ра­не на индус­т­ри­ал­ни пред­при­я­тия и системи.

Имен­но това поста­вя Бъл­га­рия в пози­ци­я­та на све­то­вен лидер, при това с огром­но пре­дим­с­т­во, в про­це­са на съз­да­ва­не на ново качес­т­во базис­но науч­но зна­ние за ико­но­ми­ка. Зна­ние, кое­то рано или къс­но тряб­ва да напра­ви своя пре­ход от схо­лас­тич­но към сис­тем­но ниво.

„Всич­ки мла­ди чле­но­ве на фон­да­ция зна­ят, че въз­мож­ност­та Бъл­га­рия да се въз­пол­з­ва от този уни­ка­лен шанс е реа­лен като „База ИДЕУМ“ може да бъде ини­ци­а­тор и све­то­вен настав­ник в про­це­са на Диги­тал­на Рефор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та Наука чрез съз­да­ва­не­то и раз­ви­ти­е­то на Пър­ви Инс­ти­тут за Диги­тал­на Рефор­ма на Ико­но­ми­чес­ка­та наука, обе­ди­ня­ващ стра­ни­те от целия евро­пейс­ки свят“, кате­го­рич­ни са от „ИТБИН“. От там пояс­ня­ват, че ако сред пред­ста­ви­те­ли­те на бъл­гар­с­ки­те ели­ти не се наме­рят таки­ва, кои­то да откри­ят дос­той­но (разум­но и фак­то­ло­гич­но) опро­вер­же­ние на някоя от дефи­ни­ра­ни­те тези, то тога­ва пред Бъл­га­рия се очер­та­ва реал­на въз­мож­ност да заво­ю­ва све­тов­но зна­чи­ма роля при осъ­щес­т­вя­ва­не­то на Чет­вър­та­та индус­т­ри­ал­на революция.

Пове­че инфор­ма­ция може да откри­е­те на сай­та на фон­да­ция „ИТБИН“.

Линк към ори­ги­нал­на­та статия
Източ­ник: Бан­ке­рЪ, Автор: Еле­на Кир­че­ва, журналист