Индустрия 4.0 – време е за дигитална реформа на икономическата наука

Фон­да­ция „Инфор­ма­ци­он­ни тех­но­ло­гии и бъде­ще­то на ико­но­ми­чес­ка­та наука“ про­ве­де пър­ва­та си кон­фе­рен­ция на тема „Индус­т­рия 4.0 и Диги­тал­на­та рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука“.

Онлайн съби­ти­е­то бе откри­то от Геор­ги Велев осно­ва­тел на фон­да­ци­я­та и ней­ния пред­се­да­тел Сте­фан Сте­фа­нов. Два­ма­та са авто­ри на „Мани­фест за диги­тал­на­та рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука“, кой­то се явя­ва израз на лич­но убеж­де­ние, че без осъ­щес­т­вя­ва­не­то на тази рефор­ма, евро­пейс­ки­те наро­ди нямат шан­со­ве за свет­ло тех­но­ло­гич­но бъде­ще и дос­той­на роля в чет­вър­та индус­т­ри­ал­на революция.

„Осъ­щес­т­вя­ва­не­то на кау­за­та опре­де­ле­на като диги­тал­на рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука би дала шанс не само на мои­те деца, но и на всич­ки оста­на­ли. Въп­ре­ки ста­ра­ни­е­то ни като роди­те­ли да въз­пи­та­ва­ме пра­вил­но, деца­та живе­ят и рас­тат в един неси­гу­рен свят, свят кой­то вмес­то да дава за идни­те поко­ле­ния взи­ма от тях — заяви Велев, след кое­то обяс­ни как­во тряб­ва да има­ме пред­вид под „диги­тал­на рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука: про­цес на съз­да­ва­не, раз­ви­тие, широ­ко раз­прос­т­ра­не­ние и масо­во изуча­ва­не – като тео­рия и прак­ти­ка – на програм­ни­те фун­к­ци­о­нал­ни кон­с­т­рук­ции на нов клас диги­тал­ни тех­но­ло­гии за управ­лен­с­ко моде­ли­ра­не на ико­но­ми­ка­та на маши­нос­т­ро­и­тел­но­то предприятие…“

Геор­ги Велев пояс­ни, че шес­т­ме­сеч­но­то изуча­ва­не – като тео­рия и прак­ти­ка – на програм­на­та фун­к­ци­о­нал­на кон­с­т­рук­ция на този нов вид соф­ту­ер ще фор­ми­ра ново качес­т­во зна­ние за управ­ле­ни­е­то на ико­но­ми­ка­та на маши­нос­т­ро­и­тел­ни­те пред­при­я­тия и кор­по­ра­ции. „Зна­ние мно­го по-истин­но и полез­но за индус­т­ри­ал­на­та дейс­т­ви­тел­ност от зна­ни­е­то, кое­то сега се фор­ми­ра в резул­тат на пет­го­диш­но изуча­ва­не на ико­но­ми­чес­ки дис­цип­ли­ни в све­тов­но най-престиж­ни уни­вер­си­те­ти“, допъл­ни още той.

По вре­ме на кон­фе­рен­ци­я­та бяха пред­ста­ве­ни шест пре­неб­рег­ва­ни оче­вид­нос­ти, от кои­то всъщ­ност про­из­ли­за иде­я­та за „диги­тал­на рефор­ма на ико­но­ми­чес­ка­та наука“.

Пър­ва пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Ико­но­ми­чес­ка­та наука се явя­ва вър­хов­но воде­ща наука за поли­ти­чес­ко­то управ­ле­ние на бъде­ще­то на наро­ди­те в хода на исто­ри­я­та на „Индус­т­рия 4.0“, нари­ча­на още „Вто­ра машин­на епоха“.

Спо­ред авто­ри­те на мани­фес­та, за все­ки здра­во­мис­лещ човек е пове­че от оче­вид­но, че в днеш­но вре­ме ико­но­ми­чес­ка­та наука е заво­ю­ва­ла общес­т­ве­но призна­ние, защо­то съз­да­ва, раз­ви­ва и раз­прос­т­ра­ня­ва зна­ние за сис­тем­но раз­би­ра­не, а оттам — и за сис­тем­но осъз­на­то управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на индус­т­ри­ал­ния капи­тал (вклю­чи­тел­но човеш­кия). В ера­та на гло­ба­лиз­ма ико­но­ми­чес­ка­та наука е абсо­лю­тен моно­по­лист и от тази пози­ция носи клю­чо­ва отго­вор­ност за бъде­ще­то на човеш­ка­та цивилизация.

Вто­ра пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Маши­нос­т­ро­и­тел­на­та индус­т­рия се явя­ва вър­хов­но воде­ща за раз­ви­ти­е­то на всич­ки оста­на­ли индустрии. 

Ако някак­ва неве­до­ма сила зали­чи всич­ки маши­ни на съв­ре­мен­ния свят, това би дове­ло до уни­що­жи­те­лен апо­ка­лип­сис, срав­ним с тотал­на ядре­на вой­на. Освен това те отбе­ляз­ват, че маши­нос­т­ро­и­тел­на­та индус­т­рия е мета индус­т­рия – тя обез­пе­ча­ва маши­ни не само за всич­ки оста­на­ли индус­т­рии, но и за сама­та себе си.

Тре­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Науч­но­то зна­ние за уни­вер­са­лен модел на маши­нос­т­ро­и­тел­но­то пред­при­я­тие се явя­ва най-същес­т­ве­но­то зна­ние, зада­ча на ико­но­ми­чес­ка­та наука, и това го опре­де­ля като базис­но науч­но зна­ние за икономика.

Маши­нос­т­ро­и­тел­на­та индус­т­рия се със­тои от мно­жес­т­во маши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия, кои­то обез­пе­ча­ват, за всич­ки индус­т­рии и за бита, маши­ни и час­ти за маши­ни. Све­тов­но­то мно­жес­т­во от маши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия напо­до­бя­ва све­тов­но­то мно­жес­т­во от хора. Тези хора са най-раз­лич­ни, но все­ки един от тях е позна­ва­ем чрез зна­ни­е­то за ана­то­ми­чен и физи­о­ло­ги­чен модел на човеш­ко­то тяло. Също­то е и с мно­жес­т­во­то маши­нос­т­ро­и­тел­ни пред­при­я­тия – те са най-раз­лич­ни, но вся­ко едно от тях е позна­ва­е­мо чрез зна­ни­е­то за модел, кой­то опис­ва него­во­то прин­цип­но уст­ройс­т­во и начин на фун­к­ци­о­ни­ра­не като сис­те­мен обект и субект.

Чет­вър­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: В исто­ри­я­та на базис­но­то науч­но зна­ние за ико­но­ми­ка ясно се виж­дат три инже­нер­ни въл­ни на него­во раз­ви­тие – източ­ник на тези въл­ни е САЩ.

Пър­ва­та инже­нер­на въл­на, в раз­ви­ти­е­то на базис­но­то науч­но зна­ние за ико­но­ми­ка, беле­жи вре­ме­то на послед­но­то десе­ти­ле­тие на 19-ти век и пър­ви­те две десе­ти­ле­тия на 20-ти век. Със­тои се във фор­ми­ра­не, раз­ви­тие и раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за опе­ра­ци­он­но моде­ли­ра­не на про­це­си в пред­при­я­ти­е­то. Тази въл­на се свър­з­ва с име­на­та на аме­ри­кан­с­ки­те инже­не­ри Хен­ри Таун и Фре­де­рик Тейлър.

Вто­ра­та инже­нер­на въл­на, беле­жи вре­ме­то на 3‑то, 4‑то и 5‑то десе­ти­ле­тие на 20-ти век и се със­тои във фор­ми­ра­не­то и раз­прос­т­ра­не­ние на зна­ние за управ­ле­ние на про­из­вод­с­тво­то с фокус „качес­т­во“.

Тре­та­та инже­нер­на въл­на пък е свър­за­на се с ком­пю­тър­но­то моде­ли­ра­не на про­це­си­те „про­даж­би”, „про­из­вод­с­тво” и „достав­ки за про­из­вод­с­тво”. Това зна­ние полу­ча­ва опре­де­ле­ние чрез поня­ти­я­та MRP I — интег­ри­ра­но ком­пю­тър­но моде­ли­ра­не на „про­даж­би”, „про­из­вод­с­тво” и „достав­ки за про­из­вод­с­тво” без да се отчи­та про­из­вод­с­тве­ния капа­ци­тет на пред­при­я­ти­е­то и MRP II — същия вид зна­ние, но при отчи­та­не на про­из­вод­с­тве­ния капацитет.

Прикре­пя­не­то на мно­го и най-раз­лич­ни биз­нес при­ло­же­ния към кла­си­чес­ка­та MRP сис­те­ма се явя­ва под­ход, кой­то гаран­ти­ра забе­ле­жи­тел­ни пазар­ни успе­хи (над 500 мили­ар­да дола­ра годиш­но) на съв­ре­мен­ния „ERP” соф­ту­ер. Но този под­ход води до зна­чи­тел­но отда­ле­ча­ва­не на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на всич­ки съв­ре­мен­ни „ERP” сис­те­ми от позна­ва­тел­ния уни­вер­са­ли­зъм, кой­то е при­същ на фун­к­ци­о­нал­на­та кон­с­т­рук­ция на вся­ка чис­та, без при­ло­же­ния, „MRP” сис­те­ма. Това бло­ки­ра пътя на раз­ви­ти­е­то на този тип сис­те­ми като неза­ме­ни­мо сред­с­тво за пре­одо­ля­ва­не на същес­т­ве­ни­те дефек­ти на базис­но­то науч­но зна­ние за икономика.

Пета­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Базис­но­то науч­но зна­ние за ико­но­ми­ка е все още на сред­но­ве­ков­но ниво на исто­ри­чес­ко раз­ви­тие, спря­мо базис­но­то науч­но зна­ние за меди­ци­на, и в този си вид то има същес­т­ве­ни фун­к­ци­о­нал­ни дефекти.

Шес­та пре­неб­рег­ва­на оче­вид­ност: Дефек­ти­те на базис­но­то науч­но зна­ние за ико­но­ми­ка водят до нега­тив­но раз­ви­тие на човеш­кия капи­тал на евро­пейс­кия свят.

Дефек­ти­те на базис­но­то науч­но зна­ние за ико­но­ми­ка дър­жат това зна­ние в със­то­я­ние на абсо­лют­но позна­ва­тел­но без­си­лие спря­мо един същес­т­вен ико­но­ми­чес­ки и поли­ти­чес­ки позна­ва­те­лен дефи­цит: дефи­ци­тът от стой­нос­т­ни науч­ни зна­ния за стра­те­ги­чес­ко управ­ле­ние на раз­ви­ти­е­то на общес­т­ве­на­та науч­но-изсле­до­ва­тел­с­ка и обра­зо­ва­тел­на система.

Този дефи­цит стои в осно­ва­та на съв­куп­на­та тру­до­ва нес­по­соб­ност на евро­пейс­ки­те соци­ал­ни, науч­ни и поли­ти­чес­ки ели­ти да раз­ра­бот­ват и изпъл­ня­ват наис­ти­на ефек­тив­ни стра­те­гии за пости­га­не на наци­о­нал­на сигур­ност чрез раз­ра­бот­ка и изпъл­не­ние на стра­те­гии за духов­но-тру­до­во раз­ви­тие на физи­чес­ки налич­ния тру­дов потен­ци­ал на сво­и­те наро­ди. Стра­те­гии, кои­то са крат­ки, раз­би­ра­е­ми и дават разум­ни осно­ва­ния за вяра и надеж­да за дос­той­но и спра­вед­ли­во ико­но­ми­чес­ко бъде­ще на тези наро­ди, в бъде­ще­то на гло­бал­ния свят.

Как­ви още про­ме­ни тряб­ва да се пред­при­е­мат, във връз­ка с гло­бал­но­то бъде­ще и нача­ло­то на пре­хо­да на ико­но­ми­чес­ка­та наука от сред­но­ве­ков­но на съв­ре­мен­но ниво на раз­ви­тие, ще раз­бе­рем утре, кога­то от фон­да­ци­я­та ще пред­ста­вят оста­на­ли­те пре­неб­рег­ва­ни досе­га очевидности.